Картини на Айвазовски остават забранени в Русия
В последния месец зачестиха недоволствата, че в Европа и САЩ руската просвета е отхвърляна и подлагана на несправедливи забрани. Вярно е, че договорите на няколко известни съветски изпълнители в американски и европейски театри бяха анулирани, както и гастроли на Болшой спектакъл. На други няколко места бяха краткотрайно отложени концерти с музика на класически композитори като Чайковски.
От друга страна, в самата Русия забраняването и преследването на собствените културни светила е остаряла и неумираща традиция. Нейни жертви са ставали и стават световни музиканти, балетисти, режисьори и може би най-вече - писатели. От петимата нобелисти в съветската литература единствено един не е бил преследван, обвиняван и репресиран. Шестият е журналистът Дмитрий Муратов, чийто нобел е за мир - неговото издание беше спряно, а самият той - нападнат и залят с алена багра преди дни. От отхвърлянето пострадват и художници. Две исторически картини на най-големия съветски маринист Иван Айвазовски са забранени още в края на ХIX век и остават нежелани и до през днешния ден.
В историята на Русия има страници, които управляващите се стараят да скрият. Но, както се споделя, не можеш да изхвърлиш и ред от песента... Исторически се случва по този начин, че съветският народ постоянно и тежко гладува, и то не тъй като не е имало задоволително зърно, а тъй като властимащите са драли кожите на народа в името на личната си полза. Една от тези неразрешени страници е гладът, който обгръща юга и Поволжието на страната през 1891-1892 година И като резултат – филантропичната помощ, събрана от американския народ и изпратена в Русия с пет парахода, напомня уеб сайтът Kulturologia.ru.
" Неочаквано " бедствие в Русия
Колкото и управляващите да се опитвали да трансферират виновността за глада от 1891-1892 година на неподходящите метеорологични условия, главният проблем бил зърнената политика на страната. Попълвайки хазната за сметка на земеделските запаси, Русия годишно изнася пшеница. Така през първата гладна година от страната са изнесени 3,5 милиона тона зърно. На идната година, когато свирепият апетит и епидемии към този момент вилнеят в империята, съветското държавно управление и бизнесмени продават 6,6 милиона тона зърно в Европа, което е съвсем два пъти повече от миналата година. Фактите са просто шокиращи. Монархът Александър III разяснява продоволствената обстановка по този начин: " Нямам гладуващи хора, само потърпевши от неприятната реколтата ".
Лев Толстой разказва обстановката в селата по това време: " Наистина умират хора и добитък. Но те не се гърчат по площадите в трагични спазми, а безшумно, със слаби стонове, боледуват и умират по колиби и дворове... Пред очите ни тече развой на обедняване на богатите, изпадане в мизерия на бедните и заличаване на най-бедните... В морално отношение виждаме нравствен крах и развиване на всички най-лоши човешки черти: крадливост, завист, злоба, милостиня и нервност, подкрепени в допълнение от ограниченията, забраняващи презаселването ".
Американци събират филантропична помощ
Това придвижване е проведено и ръководено от филантропа Уилям Едгар, който през лятото на 1891 година разгласява публикации в своето издание North Western Miller, в които споделя за глада в Русия. Освен това изпраща към 5000 писма до търговците на зърно в северните щати с молба за помощ.
Едгар припомня на своите съграждани, че по време на Гражданската война от 1862–1863 година съветският флот е оказал неоценима помощ на страната им, изпращайки две военни ескадрили. По това време е имало действителна опасност Англия и Франция да се притекат на помощ на южняците. Руската флотилия обаче остава покрай американския бряг седем месеца - а британците и французите не посмели да провокират спор с Русия. Това оказва помощ на северняците да завоюват гражданската война.
Призивите на американския деятел намират отклик в сърцата на съгражданите му и на всички места стартира събирането на дарения. Работата се прави импровизирано и на доброволни начала, защото американското държавно управление не утвърждава жеста на другарска помощ, само че и не може да го забрани.
В началото на пролетта на 1892 година параходите с скъп товар идват в Балтика. На един от тях е и организаторът на събирането на храна - Уилям Едгар. От началото на пролетта доникъде на лятото в Русия акостират пет парахода с общо над 10 000 тона филантропичен товар, оценяван на 1 милион $ (днешни $32 млн.).
Айвазовски - свидетел на историческото събитие
Първите транспортни кораби " Индиана " и " Мисури ", т. нар. " флот на гладуващите ", идват в пристанищата на Либава и Рига. Иван Константинович Айвазовски персонално става очевидец на посрещането на дълго чакания товар, който оказва помощ за превъзмогване на пагубната обстановка в страната. В балтийските пристанища корабите са посрещнати с оркестри, вагоните с храна потеглят, украсени с американски и съветски флагове. Това събитие толкоз впечатлява художника, че той го отразява в две свои платна: " Кораб с помощи " и " Разпределение на храната ".
Особено впечатляваща е втората картина, на която виждаме препускаща съветска тройка, натоварена с храна. В шейната селянин гордо развява американското знаме. В отговор селяните радостно махат с носни кърпи и шапки, а някои, паднали край пътя, се молят на Бог и благодарят на Америка.
Картините, нарисувани от Айвазовски, са изрично неразрешени за проявление на обществеността в Русия. Императорът ги приел като увещание за неговата безполезност и неуспех, хвърлили страната в бездната на глада.
Айвазовски в Америка
В края на 1892-1893 година Айвазовски отпътува за Америка и взема със себе си нежеланите от съветските управляващи картини. В знак на признателност за помощта художникът подарява творбите си на галерията " Коркоран " във Вашингтон. От 1961 до 1964 година платната са изложени в Белия дом по самодейност на Жаклин Кенеди. През 1979 година те се озовават в частна сбирка в Пенсилвания и не са били обществено достъпни в продължение на доста години. През 2008 година в " Сотбис " и двете исторически картини са продадени за 2,4 милиона $, като един от меценатите ги връща на изложба " Коркоран ".
Тези платна, рисувани през 1892 година, не бяха позволени за обществен показ в Русия. Кой знае, в случай че в края на XIX век картините на Айвазовски бяха останали вкъщи, може би повече руснаци щяха да запазят другарски усеща и признателност към американците.
От друга страна, в самата Русия забраняването и преследването на собствените културни светила е остаряла и неумираща традиция. Нейни жертви са ставали и стават световни музиканти, балетисти, режисьори и може би най-вече - писатели. От петимата нобелисти в съветската литература единствено един не е бил преследван, обвиняван и репресиран. Шестият е журналистът Дмитрий Муратов, чийто нобел е за мир - неговото издание беше спряно, а самият той - нападнат и залят с алена багра преди дни. От отхвърлянето пострадват и художници. Две исторически картини на най-големия съветски маринист Иван Айвазовски са забранени още в края на ХIX век и остават нежелани и до през днешния ден.
В историята на Русия има страници, които управляващите се стараят да скрият. Но, както се споделя, не можеш да изхвърлиш и ред от песента... Исторически се случва по този начин, че съветският народ постоянно и тежко гладува, и то не тъй като не е имало задоволително зърно, а тъй като властимащите са драли кожите на народа в името на личната си полза. Една от тези неразрешени страници е гладът, който обгръща юга и Поволжието на страната през 1891-1892 година И като резултат – филантропичната помощ, събрана от американския народ и изпратена в Русия с пет парахода, напомня уеб сайтът Kulturologia.ru.
" Неочаквано " бедствие в Русия
Колкото и управляващите да се опитвали да трансферират виновността за глада от 1891-1892 година на неподходящите метеорологични условия, главният проблем бил зърнената политика на страната. Попълвайки хазната за сметка на земеделските запаси, Русия годишно изнася пшеница. Така през първата гладна година от страната са изнесени 3,5 милиона тона зърно. На идната година, когато свирепият апетит и епидемии към този момент вилнеят в империята, съветското държавно управление и бизнесмени продават 6,6 милиона тона зърно в Европа, което е съвсем два пъти повече от миналата година. Фактите са просто шокиращи. Монархът Александър III разяснява продоволствената обстановка по този начин: " Нямам гладуващи хора, само потърпевши от неприятната реколтата ".
Лев Толстой разказва обстановката в селата по това време: " Наистина умират хора и добитък. Но те не се гърчат по площадите в трагични спазми, а безшумно, със слаби стонове, боледуват и умират по колиби и дворове... Пред очите ни тече развой на обедняване на богатите, изпадане в мизерия на бедните и заличаване на най-бедните... В морално отношение виждаме нравствен крах и развиване на всички най-лоши човешки черти: крадливост, завист, злоба, милостиня и нервност, подкрепени в допълнение от ограниченията, забраняващи презаселването ".
Американци събират филантропична помощ
Това придвижване е проведено и ръководено от филантропа Уилям Едгар, който през лятото на 1891 година разгласява публикации в своето издание North Western Miller, в които споделя за глада в Русия. Освен това изпраща към 5000 писма до търговците на зърно в северните щати с молба за помощ.
Едгар припомня на своите съграждани, че по време на Гражданската война от 1862–1863 година съветският флот е оказал неоценима помощ на страната им, изпращайки две военни ескадрили. По това време е имало действителна опасност Англия и Франция да се притекат на помощ на южняците. Руската флотилия обаче остава покрай американския бряг седем месеца - а британците и французите не посмели да провокират спор с Русия. Това оказва помощ на северняците да завоюват гражданската война.
Призивите на американския деятел намират отклик в сърцата на съгражданите му и на всички места стартира събирането на дарения. Работата се прави импровизирано и на доброволни начала, защото американското държавно управление не утвърждава жеста на другарска помощ, само че и не може да го забрани.
В началото на пролетта на 1892 година параходите с скъп товар идват в Балтика. На един от тях е и организаторът на събирането на храна - Уилям Едгар. От началото на пролетта доникъде на лятото в Русия акостират пет парахода с общо над 10 000 тона филантропичен товар, оценяван на 1 милион $ (днешни $32 млн.).
Айвазовски - свидетел на историческото събитие
Първите транспортни кораби " Индиана " и " Мисури ", т. нар. " флот на гладуващите ", идват в пристанищата на Либава и Рига. Иван Константинович Айвазовски персонално става очевидец на посрещането на дълго чакания товар, който оказва помощ за превъзмогване на пагубната обстановка в страната. В балтийските пристанища корабите са посрещнати с оркестри, вагоните с храна потеглят, украсени с американски и съветски флагове. Това събитие толкоз впечатлява художника, че той го отразява в две свои платна: " Кораб с помощи " и " Разпределение на храната ".
Особено впечатляваща е втората картина, на която виждаме препускаща съветска тройка, натоварена с храна. В шейната селянин гордо развява американското знаме. В отговор селяните радостно махат с носни кърпи и шапки, а някои, паднали край пътя, се молят на Бог и благодарят на Америка.
Картините, нарисувани от Айвазовски, са изрично неразрешени за проявление на обществеността в Русия. Императорът ги приел като увещание за неговата безполезност и неуспех, хвърлили страната в бездната на глада.
Айвазовски в Америка
В края на 1892-1893 година Айвазовски отпътува за Америка и взема със себе си нежеланите от съветските управляващи картини. В знак на признателност за помощта художникът подарява творбите си на галерията " Коркоран " във Вашингтон. От 1961 до 1964 година платната са изложени в Белия дом по самодейност на Жаклин Кенеди. През 1979 година те се озовават в частна сбирка в Пенсилвания и не са били обществено достъпни в продължение на доста години. През 2008 година в " Сотбис " и двете исторически картини са продадени за 2,4 милиона $, като един от меценатите ги връща на изложба " Коркоран ".
Тези платна, рисувани през 1892 година, не бяха позволени за обществен показ в Русия. Кой знае, в случай че в края на XIX век картините на Айвазовски бяха останали вкъщи, може би повече руснаци щяха да запазят другарски усеща и признателност към американците.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ